Stolen Moments For The Soul

apoklistika

Аз съм от хората, които не се смущават да комуникират със себеподобни от всякакви прослойки и класи, напротив, интересно ми е. Така преди някоко седмици съдбата ме срещна с циганина Боро. От рода на македонски чергари, типично за начина им на живот, преди около 50 години се изселват в Загреб. Тук Боро се жени за Мария- невероятно красива по думите му, произхождаща от един от най- богатите цигански кланове.
Нетипичното и за двамата е, че се вземат сравнително на възраст Laughing

той на 20, тя на 21.
Днес Боро е на 60 години, висок почти колкото мен, малък човек с голямо сърце. Личи си , че е бил красавец- и до сега е изпънат като струна, в косата му само тук там се виждат бели косми, очите му са толкова зелени, че погледнеш ли веднъж в тях, не можеш да спреш да гледаш. Типично по цигански, на ръцете му блестят пръстени с камъни, които ако продам, сигурно мога да си купя жилище, около него мирише на Булгари, наконтил се е с ленен костюм и италиански мокасини.
Тук ще спомена, че въпреки цялата житейска мъдрост, която носи в себе си, Боро не може да чете и пише. Но за сметка на това ясно осъзнава колко е важно да се образоваш- под неговото строго наблюдение, двамата му сина говорят по 5 езика и са уважавани архитекти в Италия, а дъщеря му е хирург.
Но и така неук всява толкова респект, че когато той говори, ти просто само мълчиш и слушаш и се изумяваш как може едновременно толкова да знае и да не знае.
Боро е преживял наистина много, а неотлъчно до него е била Мария- от така прословутата и циганска красота днес не е останало почти нищо- подозорам, че денонощно забучената цигара в устата й е унищожила хубавите черти- сега е останала само гарваново черната коса и стъклените зелени котешки очи. Въпреки това, за Боро тя е най- красивата- стопля ти се сърцето като видиш с каква любов говори за нея и как не би я заменил и за 100 млади красавици. Скоро Мария има рожден ден и Боро е решил да я изненада с нова кола. Знае, че аз вися денонощно в интернет и ме помоли да потърся кола в Германия (все пак циганското в него надделя и реши, че ще с пазари за кола на старо Laughing

). На въпроса ми каква, Боро гордо заяви "Голф 5 кабрио, автоматик" Laughing

Аз като един лаик казвам добре, и предполагам, че щом ми заявява толкова убедено, значи има голф 5 кабрио. Прибирам се и започвам да преглеждам сайта на VW... е да, ама петица кабрио няма.... Хрумна ми, че може би има предвид ЕОС, дори и не си направих труда да го питам, щото понякога е малко трудно да му обясниш някои работи (като например, че голф 5 кабрио не се казва голф 5, а еос Laughing

), та тъй, оказа се малко трудна задача, защото много малко от това, което намерих, беше автоматик, дори и на разстояние 200км от Мюнхен, имаше общо едва 20 обяви. Като обсъдихме и цената реши, че всъщност не си заслужава да е от Германия, затова се заех да търся тук. За мое огромно учудване, намерих една единствена кола отговаряща на изискванията, и то чак в Дубровник. Изпринтих всичко, включително и една снимка (голяма грешка- снимката не беше със спуснат покрив, а знаете, на еоса покрива е като на нормална кола) и на другия ден се срещнахме да му дам това, което намерих.
В момента, в който му подадох листа се сетих, че всъщност не може да чете Laughing

та се заех да му обяснявам какви екстри има колата, година, километри, цена.... Боро слуша известно време, гледа, гледа, след което се обърна към мен и ми заяви "Ех, душо..... я йесам неписмен, ама видим да то нийе кабрио...." Laughing

Няколко минути ми трябваха да отреагирам... знаете ли, много е трудно понякога да реагираш правилно, когато пред теб стои човек, който наистина всява огромен респект, незнайно защо, а същевремнно ти трябва да му покажеш колко не знае....
Та тъй се направих и аз на будала, защото сърце не ми даде да обяснявам, че еоса все пак е кабрио, качихме се на колата и се закарахме в първия VW да проверяваме кабрио ли е аджеба еоса или не Laughing

apoklistika

Ще ви разкажа за моята първа среща с цигарите на крехката възраст от 4 години smoke

По това време баща ми все още пушеше по безброй кутии на ден, та не беше трудно човек да му свие няколко цигари неусетно.
Аз на село с две братовчедки, които са на 13-14 и решават, че им е време да опитат вкуса на тютюна. Ама нали се сещате, по онуй време децата на 14 години изглеждаха като деца на 14 години и беше абсурд някой в магазина да им даде цигари 102

И затова двете умници наговарят мен да открадна три цигари от баща ми и да пушим pardon

Аз, готова да направя всичко за братовчедките, естествено се съгласявам и извършвам престъплението.
На следващия ден по обяд всички са на погребение и ние оставаме сами. Скрити в най- налечния ъгъл на двора, палим заветните цигари. Пушенето се състоеше в усилено духане, не дърпане, кой ти знае как се пуши hihi

Свършихме ние някак си цигарите и доволни, че вече сме "пушачки", измихме си ръцете по 5 пъти със сапун и зъбите по още толкова skype6

и кой откъдето дошъл. Мен ме прибраха в Стара Загора, ама пушаческа душа мир няма... пак ми се пуши skype4

Моля аз мама най- любезно да ми набере телефона на кака, че искам да говоря с нея. Мама естествено го прави, подава ми слушалката и аз със сериозен поглед й заявявам "Излез от стаята, че ще си говорим нещо тайно" 4554

Майка ми обаче е една лисица, излиза без да каже нито дума, но подслушва "тайния" разговор на телефона в другата стая scratch

А разговора протича ясно, кратко и директно "Како, кога пак ще пушим, много ми хареса, вече съм откраднала цигари" xixixi

Кака мънка нещо, защото явно леля е до нея и не може да говори, ама аз продължително и настоятелно продължавам да обяснявам колко ми е било хубаво да пушим и как искам пак. Докато така хубаво си говоря, мама вече стои и гледа на вратата, невярваща на ушите си. Е това беше първия път в живота ми, в който сърцето ми слезе в петите Laughing

Последва един дълъг разговор как, защо, кога... след което вечерта, като се прибра и баща ми, ме накараха да обясня как точно съм пушила, та малко поомекнаха, разбирайки метода ми на пушене 4554

Та така безславно завърши първия ми опит да стана пушач 4554